Орална имплантология- Какво представляват зъбните имплантати
Май 17, 2014, 2:07 след обяд
photo.title

Орална имплантология- Какво представляват зъбните имплантати

Същност на имплантите. Протезиране върху импланти. Различни гледни точки и етапи.

 

  Предстои ви протезиране на мястото на изваден зъб. Настоящата статия има за цел да ви запознае със същността, предимствата на имплантологията, както и алтернативите на имплантологичното лечение.

 

  Съвременните импланти почти без изключение са винтови системи, които се състоят ( най- често) от два елемента. Първият е самият имплант. Той представлява винт, изработен от титаниева сплав, понякога покрита с химически вещества за по- здраво захващане на винта към костта. Повърхността му фабрично е обработена така че да се получат множество малки плитки кухини, които увеличават площта на импланта. Целта е колкото може по- голяма повърхност от импланта да бъде в контакт с костта, а костни клетки да навлязат в тези кухини и да прилепнат към повърхността на метала. Така задържането на импланта става не само благодарение на завъртането на винта, но многократно се подсилва от тези микровръзка кост- метал.

  Вътрешността на импланта е куха и има винтова резба. За нея се завива втората част от системата – надстройка ( абатмън).  Разнообразието в начините на свързване на надстройката към импланта е голямо и зависи от инженерните решения на фирмата – производител.

Горната част на абатмъна е оформена подходящо  върху нея да се направи коронка. Така имплантът изпълнява ролята на корен на новия зъб, а надстройката – на зъбното пънче, върху което се поставя коронка.

 

Лечение с импланти – кога може да се приложи

 

  От гледна точка на протезиране имплантите са подходящи както за заместване на един - единствен липсващ зъб, така и като опори за мост на мястото на множество екстрахирани зъби, дори при изцяло обеззъбена челюст. Импланти могат да се използват също така и за опори на подвижни протези.

   От биологична гледна точка съществуват общи и местни фактори, определящи къде могат да бъдат поставяни импланти.

    Не е абсолютно задължително да сте клинично напълно здрав, за да бъдете подходящ за имплантиране пациент. Импланти могат да бъдат поставени на хора с различни общи заболявания, които позволяват поддържане на отлична устна хигиена. С повишено внимание трябва да се преценява лечението при хора, страдащи от диабет, сърдечна недостатъчност, Паркинсон, нервни и психически заболявания, остеопороза.

   Местни фактори, които трябва да се вземат пред вид при планиране

  На първо място това е оралната хигиена. Неадекватната орална хигиена е причина за развитие на бактерии, които възпаляват венците и костта, а това води до отхвърляне на импланта.

  Тютюнопушене. Поставянето на импланти при пушачи е компромис, който крие сериозни рискове от отхвърляне. При това колкото по- тежък е навикът, толкова по- големи са рисковете.

  Факторът пародонтоза. Съвременното схващане е, че пародонтозата                ( пародонтит) е възпалително заболяване, при което бактерии разрушават меките тъкани и костта, поддържащи стабилен зъба, в резултат от което той се разклаща и изпада. Затова при пациенти с пародонтит трябва да се прецени внимателно вероятността този процес да се повтори и да се изключат факторите, довели до него.

  Зъбно-челюстни и функционални аномалии. Пациенти с дълбока захапка          ( горните фронтални зъби покриват почти изцяло долните) често не са подходящи за имплантиране, тъй като се очаква имплантът да бъде натоварван с голяма, травматична сила, което води до отхвърлянето му.

  Хора, които скърцат или стискат нощем със зъби ( бруксизъм или бруксомания) също не са подходящи за имплантиране, тъй като имплантите се натоварват неконтролируемо и възниква риск от отхвърлянето им.

 

Защо  импланти ?

 

 Екстракцията дори на един – единствен зъб води до неблагоприятни последици. Костта на мястото на извадения зъб вече не носи никакво натоварване и започва да атрофира. Съседните на дефекта зъби се наклоняват един към друг и стават податливи на разклащане. Срещуположният на дефекта зъб прораства и също става податлив на разклащане. Дъвченето и храненето се затрудняват, нерядко това е причина за развитие на   сериозни стомашно-чревни заболявания ( напр. гастрит). Долночелюстната става след една акстракция се принуждава да работи в нетипични за нея условия, които водят до износването й и възпаление – артроза и артрит, съпроводени с постоянна болка.

  Поради тези причини екстрахираният зъб трябва да бъде заместен. Класическата протетична стоматология от ерата преди имплантите имаше готово решение – изпиляване на двата ( или повече ) съседни на екстрахирания зъби и поставяне на мостова конструкция. Това решение има някои предимства. Лечението може да заочне скоро след екстракцията ( 1 месец ). Пациентът свиква лесно с конструкцията – само след няколко дни не я усеща като чуждо тяло.  Наред с това обаче има и сериозни недостатъци.

  Налага се изпиляването на интактни, незасегнати от кариес зъби, като не е рядкост дори те да бъдат умъртвявани, само за да се постигнат добри протетични резултати.

  Съществува риск от неточност в областта на ръбовете на коронките, които надвисват върху венеца, травмират го, задържат бактерии и създават условия за възпаление – начална фаза на пародонтита.

  Костта на мястото на екстрахирания зъб не спира и постепенно се стопява дори около съседните зъби. Шийките на тези зъби се оголват и стават мишена за бактерии, които предизвикват кариес.

  Тези недостатъци при класическото зъбопротезиране са причина да се търсят алтернативни методи за възстановяването на дефекта в зъбната редица. Така възниква концепцията за имплантите, чрез които се постига по-естествено и качествено заместване на изгубения зъб. Имплантното лечение има няколко съществени предимства

  Не се налага изпиляване и унищожаване на здрави зъбни тъкани.

  Тъй като се поставят в костта, имплантите спират атрофията й.

  Изработването на точни корони  е много лесно и на практика се елиминира възможността коронката да надвисва върху венеца.

  Имплантното лечение вече отдавна не е експериментално и се използва рутинно с успех.

 

  Все пак лечението с импланти има и някои недостатъци в сравнение с класическото

  По- бавно лечение. Макар все повече производители да предлагат импланти, които могат да поемат дъвкателна функция скоро след поставянето им, все още се смята, че е необходим период на изчакване – 3 месеца за долна и 4  за горна челюст, преди те да бъдат натоварени.

  Лечението трябва да се предприеме или веднага след екстракцията ( в същото посещение), или да се изчака различен период - до една година. В екстракционната рана може да се поставят различни вещества, които да ускорят процеса на заздравяването й,но все пак изчакването преди имплантиране, е не по- малко от 3 месеца.

   Необходими са контролни прегледи, ангажиращи времето на пациента – на 6-ия, 12-ия.месец, след това веднъж годишно.

  По- висока цена на лечението.

 

Планиране на лечението и необходими изследвания

 

  Планирането на бъдещия импант е особено важно и преминава през няколко процедури

 

  Преглед. Целта му е да се установят всички общи и местни фактори, които биха компрометирали лечението, локални особености, които да се вземат пред вид.

  Отпечатък от челюстите. По него се изработва модел, обсъжда се със зъботехник, евентуално се изработва хирургична шина-водач.

 Рентгеново изследване – триизмерна рентгенография – скенер. Това е ключовото изследване, което показва точно обема и качеството на костта в съответните зони. Ако не е налично достатъчно качествена кост, не може да се извърши имплантиране или пък се налагат процедури за да се създаде допълнително кост.

 

Поставяне на имплант заздравителен процес и завършване на лечението

  

  Процесът на самото лечение минава през няколко фази

 

  Първата фаза е поставянето на импланта в костта. По същество това е хирургична манипулация, която може спокойно да се извърши с местна упойка и така е напълно безболезнена. На следващия ден се назначава контролен преглед и рентгенография. Все пак тъй като се касае за хирургична манипулация, след нея се очакват няколко последствия – известна локална болка, слаб оток, затруднено отваряне на устата в рамките на няколко дни.

  Втората фаза започва 3-4 месеца след поставяне на импланта. С местна упойка имплантът се разкрива под венеца. След това във вътрешната му резба се навива приспособление ( сулкус формер), което оформя венеца около бъдещата коронка така, че да изглежда като венец на естествен зъб. Това приспособление трябва да престои в устата 10-14 дни.

  Третата фаза започва с премахването на сулкус формера и вземане на отпечатъци от двете челюсти. Те се предават на зъботехник, който поставя и обработва надстройката върху гипсов модел, изработва протезната конструкция и ги връща в кабинета. Стоматологът  завива надстройката върху импланта и поставя коронката. С това процесът на лечение завършва и започва процесът на контрол.

Половин и една година по- късно се правят контролни прегледи и се назначават рутинни рентгенографии.

 

 

В ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР 2  ИМПЛАНТИТЕ СЕ ПОСТАВЯТ ОТ Д-Р КАСАБОВ, КАБ. 615. Тел. 02/ 8033967.

Използваните имплантологични системи са на фирмите:

Ankylos- Germany

Alpha- Bio-  Israel

 

 

 

 

Източник

Автор - Димитър Димитров

Публикувано на: Май 17, 2014, 2:07 след обяд

Copyrights ©2014: Дентален Център 2 ООД